Пасивиращ слой

Така нареченият пасивиращ слой е тънък окисен слой, който се образува на повърхността на неръждаема стомана при контакт с кислород. Хромните атоми на стоманата образуват с кислородните атоми плътен и химически инертен окисен слой (затова наречен „пасивиращ слой“), който възпрепятства по-нататъшното окисление, а с това и ръждясване на стоманата. Свойствата и издържливостта на пасивиращия слой зависят най-вече от състава на примесите в стоманата.

Неръждаемите стомани, както и обикновените стомани, реагират с кислорода и образуват окисен слой. При обикновената стомана кислородът реагира с наличните в нея железни атоми и се образува порест слой (ръжда), който позволява по-нататъшно развитие на реакцията. Този процес може да доведе до пълното ръждясване на детайла.

Появата на ръжда при ’неръждаемите’ стомани се дължи на две причини:

не може да се образува пасивиращ слой или
пасивиращият слой е разрушен

Високата степен на чистота благоприятства образуването на пасивиращ слой. Обработваните повърхности трябва старателно да се почистват от всички остатъци. Това се отнася главно за остатъци от абразиви. Затова подходящите за обработка на неръждаема стомана абразиви принципно не съдържат хлор, желязо и сяра (< 0,1 масов %).

Обратно към Енциклопедия на шлайфането

Още теми от същата област

Всички помощни теми

Покажи повече